• Casino онлайн
• Игрова

Конзоли за игри Техномаркет

Познавателната книжка от системата Вики и Ники е предназначена за деца от 3. Терапията с игри е вид терапия, която както подсказва и името, включва игра. Напоследък игровата терапия е усъвършенствана и насочена към редица различни разстройства - от разстройство от аутистичния спектър (ASD) до разстройство с хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD). Терапията с игри също се използва при нормално функциониращи деца и възрастни и то с голям ефект. Тази статия ще ви представи игровата терапия и някои от нейните предимства, както за деца , така и за възрастни.

Грові приставки

Терапията с игри е вид терапия, която съществува в психиатрията от 30-те години на миналия век и много вероятно е съществувала под различни форми стотици или дори хиляди години преди това. Учените през 30-те години на миналия век оцениха стойността на игровата терапия като метод, с който (Gitelson, 1938). Тази вяра и до днес движи голяма част от развитието на игровата терапия като метод за помагане.

В днешно време игровата терапия се определя от американската Асоциация за игрова терапия (APT) като: „Системното използване на теоретичен модел за установяване на междуличностен процес, при който обучени играещи терапевти използват терапевтичните сили на играта, за да помогнат на клиентите да предотвратят или разрешат психосоциалните трудности и да постигнат оптимален растеж и развитие.“ (Британска асоциация на игровите терапевти). Това е ключов аспект на игровата терапия, тъй като традиционната терапия често може да се преживее от децата като дълбоко смущаваща (както и за някои от възрастните), което не води до благоприятна среда за себеизразяване. Дефиницията на BAPT също подчертава един много важен аспект на игровата терапия - че клиентът може да усети и контролира процеса и това колко ще разкрива за себе си.

В обобщение, игровата терапия е вид комфортна, ориентирана към конкретните нужди на личността терапия, при която терапевтите позволяват на клиентите (които често, но не винаги са деца) да играят по време на сесиите, вместо просто да седят и да отговарят на въпроси за техните проблеми. Терапията с игри може да бъде недирективна, както например в случая на позволяване на клиент да играе с пясък за облекчаване на стреса или директивна, както например в случая, когато клиентът разказва история за семейството си, използвайки кукли, за да разкрие повече за семейната динамика, без това да го натовари излишно. Терапията с игри може да бъде адаптирана към конкретният клиент, тъй като много малките деца играят по различен начин от юношите и възрастните. Идеята на игровата терапия е да позволи на клиентите да се усетятт в по-удобна ситуация, при която те са по-склонни да изразят себе си, отколкото биха били в традиционната терапевтична сесия. Точно както има много различни начини, по които децата играят, така има и много различни видове игрова терапия.

Закони, правилници, конституция, кодекси, държавен.

Например, според Allen & Hoskowitz (2017), има: Терапевтът може да представи на клиента няколко плюшени животни за избор (или да помоли клиента да донесе свои), за да улесни детето по време на терапевтична сесия в процеса на разговор. (Schaeffer & Cangelosi, 2016) Често деца, преживели или на които им предстои да преживеят тежка медицинска процедура, са в състояние на стрес. Играта с кукла или плюшено животно, на което терапевта може да представи същността на процедурата и да включи детето като участник, му дава така важното чувство на контрол.

В тази игра терапевта помага на детето да опознае процедурата, да премине през етапите й, да усети себе си защитено и лекувано. Терапевт може да използва кукла - бебе, за да моделира позитивно, грижовно поведение па клиента - дете или може да му позволи да играе с куклата, за да види какви са инстинктите му.   Ако детето започне да малтретира куклата, възможно е това да представя сигнали за малтретиране (макар че, разбира се, това не означава, че непременно е това; Ater, 2001).  

Тази форма на игра може да бъде ценна за изследване на различни семейни роли чрез символична игра. Като пример на детето се предлага да вземе шишето и да се погрижи да нахрани куклата си – всичко, което прави детето в тази „игра“ показва научените в семейството роли, взаимоотношения, начини и форми на обгрижване и показване на любов (Ryan & Wilson, 1995).

Този акт може да улесни и отвори дискусия за собствения опит на детето да се грижи и да бъде обгрижвано. Клиентът и терапевтът могат да имат телефони играчки и двамата да разговарят по телефона. По този начин терапевта задава свързаните с терапията въпроси неформално, непринудено, неусетно за детето под формата на приятелски разговор.

Игрова дейност."Предучилищно образование чрез театрално-игрова дейност.

На клиента може да му е по-удобно да отговаря непряко на подобни въпроси, а ако се чувства неудобно, може просто да затвори телефона. Тази непряка форма на комуникация е показана специално да помога на децата, които се борят с избирателен мутизъм (Rosenberg & Linblad, 1978). Терапевтът може да даде на клиента - дете вълшебна пръчка и да му каже, че може да отправи три свои желания. Поне едно от желанията е вероятно да е свързано с реалния проблем на детето. Тази техника на игра е ефективна за отваряне на индиректна дискусия върху застрашени области от живота на детето, тези които то иска да защити под силата на магическата пръчка(Kaduson & Schaefer, 2003). Терапевтът може просто да остави детето да тича, да духа мехурчета и да ги пука свободно за облекчаване на стреса или да помогне на детето през играта да се свърже с други деца в групова сесия (Schaeffer & Cangelosi, 2016). Терапевтът може да изгради стена от меки блокове и да позволи на детето да хвърля топка, за да събори блоковете – да премахне стената.

Тази игра помага на клиента да освободи гнева си, без да е необходимо да го обяснява или определя. Вариант на тази техника, разработен от психолога Робърт Ресник (2002), може да подкрепи двойка клиенти в укрепването на техните умения за комуникация и слушане.